COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
Организаторите на Детската академия на Телерик се срещнаха на 10.09.2011 г. с преподаватели по Информатика и Информационни технологии от по-големите български градове, за да направят финални уточнения във връзка със старта на Академията по програмиране.
Детската академия на Телерик по програмиране за ученици от четвърти до шести клас ще започне своята първа учебна година през месец октомври 2011г.
Малко след началото на учебната година ще отбележим официалния старт на най-новата образователна инициатива на Телерик - Детска академия по програмиранел
Започна шестият сезон на безплатните работилници по програмиране за деца на Progress, като през тази учебна година се приемат и ученици от първи до трети клас. Работилниците за най-малките се наричат Dojo@TelerikAcademy и са организирани съвместно с CoderDojo България и в партньорство с Дигиталната Национална Коалиция.
За да подготвят децата си максимално добре за професионалното им развитие, много родители инвестират в допълнителни уроци по чужди езици и математика. Въпреки че владеенето и на двете е предпоставка за успех в много професии, сами по себе си те не са достатъчни, за да подготвят учениците за професиите на бъдещето.
Бойко Яръмов е съосновател на Телерик. В компанията той отговаря и за дългосрочната визия и стратегия за развитие на академията, която включва „Софтуерната академия на Телерик“, „Детска академия по програмиране“, „Училищна академия“ и „Алго академия“. Там деца от 4 до 12 клас се обучават напълно безплатно по програмиране.
Aбонирай се за месечния ни бюлетин
За контакти:
school@telerikacademy.com ул. Кръстьо Раковски 30 София 1729, България
