COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
COVID-19 промени за дни образователната система и традиционните методи за учене, но също така предизвиква способността ни да се адаптираме. Платформите за електронно обучение и средствата за комуникация играят решаваща роля по време на пандемията. Но в основата на качественото образование не са технологиите и инструментите, а човешкият подход и интеракция.
Допитахме се до част от преподавателите в Училищна Телерик Академия за промените и уроците, вследствие на преминаването към онлайн формат. Какви са предизвикателствата и как се справят с тях? Виж какво споделиха част от тях.
С обявяването на извънредното положение учениците веднага започнаха да питат преподавателите ни как да продължат обучението си. Независимо, че то не е задължително и е в допълнение на отговорностите им в училище.
За дни трябваше да преминем от изцяло присъствено обучение в цялата страна към онлайн занятия в общо 69 школи. Ето как протече този процес за част от преподавателите ни:
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: За пореден път Училищна Телерик Академия подава ръка и сбъдват мечтите на преподаватели, ученици, родители, цели семейства. Възможността да продължим онлайн беше светъл лъч, който огря стотици домове. Когато преподавам нов материал децата слушат и ме виждат какво пиша по екрана, като включвам и видео запис, който по-късно могат да гледат. След това имат възможност да разпишат самостоятелно заданията. Всеки казва „Госпожо, може ли аз да споделя екран? Искам и аз да покажа моето решение. Имам грешка, може ли да я видите?“ и т.н. Всеки помага на другия, показва своето решение и всички са щастливи и се чувстват като един екип и едно цяло.
Петя Миронова, гр. Враца: Записвам видеоурок с новите знания и им споделям домашна работа, която трябва да изпълнят за определен срок. След това им давам обратна връзка спрямо изпълнението им. Чрез видеоконферентна връзка обсъждаме трудностите и неясните моменти. Тези дейности са разпределени в рамките на една седмица.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Първите занятия по Алгоритмично програмиране провеждах в Zoom. След това започнахме да работим в Teams. Така значително се улесни процесът и за мен, и за учениците. Всичко се провежда и събира на едно място.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: На децата много им харесва, това че сега часовете са разпределени през седмицата - провеждаме няколко пъти по един час на ден. Това не може да стане в училище, защото посещават занималня.
Много често по време на часовете ни, освен децата присъстват и родителите. С тях обсъждаме по-различно материала. Те помагат на децата си да отстраняват грешките при писане на кода и така успяваме да обсъдим и решим повече задачи.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Учениците най-много се зарадваха, че ги изненадах с игра, с която проверявам присъствието в началото и в края на занятията. Играта е следната – пред мен имам списък на учениците в групата и пиша дума в чата на приложението GoogleMeet, след това чета името на следващия, който трябва да напише дума, която започва с последната буква на предходната.
Най-предизвикателното е, че навлизаме в хиляди домове. Нищо не знаем за човека отсреща, как се чувства, какво изживява в момента. Например, че може да живеят повече от едно поколение в един дом, а ученикът да няма възможност да се уедини.
Петя Миронова, гр. Враца: Най-полезно е да се направи видеоурок, защото децата могат да изгледат видеото, когато е най-удобно за тях, дори и няколко пъти. От друга страна децата обичат живата връзка с учителя, възможността да общуват помежду си и да почувстват, че са част от групата.
Предизвикателство е да мотивираш децата, когато няма жива връзка, не те виждат, не могат да зададат спонтанни въпроси и не зависи от теб да създадеш приятна атмосфера за учене.
Тодорка Еленина, гр. Велико Търново: Най-големият ми помощник в това ново начинание е ентусиазмът на децата. Часовете в Училищна Телерик Академия са „развлечение“ за тях и възможност да общуват помежду си.
Също ставам малко по-рано от нормално, за да заема мястото си пред лаптопа и да се настроя психически. Разбрах, че мога да се справя и с това предизвикателство. Вярвам, че всичко ще завърши добре за всички нас.
Цветана Димитрова, гр. Пловдив: Позитивното мислене. Опитвам се да изкарам децата от ежедневието, битовите и социални проблеми. Потапям ги в света на науката и те виждат, че всъщност животът продължава.
Открих красота в това учениците ми да ме виждат през екрана, да чуват гласа и смеха ми, да гледат как се взирам в монитора, виждат ме отблизо и улавят и най-незабележимите за тях досега неща. Сега са вперели поглед само и единствено в мен и не мърдат и не свалят очи от това, което показвам. Страхотно е! После и те искат да са като мен. Копират модела, който виждат. Виждаш себе си през детските очи и тогава вече си казваш – да, успях! Децата са щастливи. Продължавам.
Петя Миронова, гр. Враца: Ефективността е въпрос на добра организация и способност да се адаптираш към новите условия. За мен са важни позитивната нагласа и оптимизма, способността да погледнеш на всяка ситуация от хубавата страна, да намираш смисъл, да извлечеш поука. Семейството ми е моята движеща сила.
Ето и някои от нещата, които правя и допринасят за повишаване на мотивацията на децата:
Това са само малка част от нашите герои, които подготвят следващите поколения за професиите на бъдещето. Благодарим на всички преподаватели за професионализма и позитивизма и усилията, които полагат.
Други полезни ресурси:
И тази година Пролетният турнир по информатика събра най-добрите ученици програмисти в България и преподавателите им, техните вълнения и победи. Състезанието се проведе в Математическата гимназия в Ямбол от 31 май до 2 юни.
Ученици от Детската академия на Телерик се класираха на първите места на Националната олимпиада по информатика 2013.
Зимните състезания по информатика тази година ще се проведат в периода 1-3 март 2013г. в град Велико Търново.
Ученици от всички школи на Telerik Kids Academy в България се включиха във второто за годината онлайн състезание по програмиране. 218 деца от общо двадесет и шестте школи на инициативата участваха в оспорваното състезание.
Историята на учениците от Telerik Kids Academy по време на първото им официално състезание през учебната 2012-2013 г. Турнирът се провежда за дванадесета поредна година и по традиция събира едни от най-добрите български състезатели по състезателно програмиране. Голяма част от децата за първи път отиваха на национално състезание и с трепет очакваха да покажат какво са научили през изминалите няколко месеца. А вълненията бяха още по-сериозни сред ръководителите на школи, които съпреживяваха всяко грешно решение и се радваха за успехите на учениците си.
XII издание на Националния есенен турнир по информатика се състоя на 23-25 ноември 2012 г. в гр. Шумен. Състезанието събра рекордните 355 млади информатици от цялата страна, 115 от които - възпитаници на Telerik Kids Academy.
Започна шестият сезон на безплатните работилници по програмиране за деца на Progress, като през тази учебна година се приемат и ученици от първи до трети клас. Работилниците за най-малките се наричат Dojo@TelerikAcademy и са организирани съвместно с CoderDojo България и в партньорство с Дигиталната Национална Коалиция.
За да подготвят децата си максимално добре за професионалното им развитие, много родители инвестират в допълнителни уроци по чужди езици и математика. Въпреки че владеенето и на двете е предпоставка за успех в много професии, сами по себе си те не са достатъчни, за да подготвят учениците за професиите на бъдещето.
Бойко Яръмов е съосновател на Телерик. В компанията той отговаря и за дългосрочната визия и стратегия за развитие на академията, която включва „Софтуерната академия на Телерик“, „Детска академия по програмиране“, „Училищна академия“ и „Алго академия“. Там деца от 4 до 12 клас се обучават напълно безплатно по програмиране.
Aбонирай се за месечния ни бюлетин
За контакти:
school@telerikacademy.com ул. Кръстьо Раковски 30 София 1729, България
