Telerik Academy

Forbes разговаря с Телерик Академия

От: Ina Dobrilova | 13 ноември 2017

Радваме се, че екипът на Forbes България гостува в новия ни офис. Тук те разговаряха с двама от основателите на Телерик Академия – Бойко Яръмов и Светозар Георгиев, за рестартирането на Академията като самостоятелна образователната организация. Какво се промени от отделянето в началото на 2017 г. и какво още предстои, научете от статията на Forbes, която публикуваме с любезното съгласие на списанието.

Софтуерна академия 2.0

Три години след като продадоха компанията си "Телерик" за 262 млн. долара, нейните съоснователи рестартират софтуерната академия като самостоятелен бизнес

Автор: Христо Петров

Бойко Яръмов и Светозар Георгиев са облечени с еднакви брандирани тениски и заедно с още 15-ина души делят общо пространство, което събира целия екип на "Телерик Академия". Началото на септември е и докато академичната година е пред започване, на тях двамата им предстои да разберат дали техният образователен проект "Телерик академия", който стартираха още докато управляваха софтуерната компания "Телерик" (сега Progress), може да съществува като самостоятелен бизнес.

Заедно с другите двама основатели на "Телерик" Христо Косев и Васил Терзиев, Георгиев и Яръмов притежават равни дялове в "Телерик академия". До 2016 г. Образователният център беше част от българското поделение на Progress, която през 2014 г. купи "Телерик" за 262 млн. долара. След като прекараха известно време в Progress, четиримата съоснователи официално напуснаха постовете си в компанията и се договориха да поемат собствеността върху "Телерик академия".


Зад кадър: по време на фотосесията на сп. Forbes в офиса на Телерик Академия

"Докато академията беше част от компанията, ние имахме отговорност към академията, имахме отговорност и към бизнеса - казва Бойко Яръмов, който дели управлението на "Телерик академия" със Светозар Георгиев. - Много е трудно да носиш две шапки и да си на двете места. Ние трябваше да видим кое ще донесе най-много добавена стойност и осъзнахме, че няма как академията да се развива като нещо странично, защото тя изисква пълното ни време." Затова съоснователите на "Телерик" сядат на една маса с мениджмънта на Progress. "Разбрахме се да отделят академията, да ни я дадат на нас и ние да фокусираме изцяло времето си, за да я направим по-мащабна и успешна и за да работи за нуждите на целия пазар", казва Светозар Георгиев.

Малко вероятно е да имате нещо общо със софтуерната индустрия и никога да не сте чували за "Телерик академия". Създадена през 2009 г., за да обслужва нуждитe на "Телерик" за програмисти, академията бързо се разраства в обучителен център, чиито зали са претъпкани с ентусиазирани студенти и работещи хора, които по една или друга причина искат да сменят професията си и да се преквалифицират в софтуерни инженери. Основната цел на обученията е да създава бъде щи служители на "Телерик", но скоро популярността на курсовете расте дотолкова, че и други компании са готови да приемат в редиците си курсисти на академията. Така, макар да функционира като вътрешнофирмена структура, академията започва да снабдява и други софтуерни компании със служители. Постепенно "Телерик академия" се очертава като основната алтернатива на традиционното висше образование, което, макар всяка година да бълва хиляди бакалаври със специалности като "Бизнес информатика", реално не може да запълни дефицита на програмисти.


Статията за Телерик Академия в октомврийския брой на сп. Forbes
 

Когато решават да отделят академията, основателите й знаят, че трябва да променят някои неща в начина на обучение. Те съкращават срока на курсовете, тъй като виждат, че част от учащите се отказват заради неспособността да съвместяват заниманията си в академията и други ангажименти като работа или учене в традиционен университет. Променят и метода на преподаване, което дотогава става в огромни зали, побиращи няколкостотин души. Сега курсовете се преподават в групи от по 30 души. "Искахме да избягаме от стандартния лекционен формат - казва Светозар Георгиев. - През 2017 г. това не е много ефективен начин да се учи."

Той и Яръмов се надяват, че тези промени - както и фактът, че "Телерик академия" е вече достатъчно утвърден бранд сред работодателите - ще им помогнат да превърнат академията в компания с устойчив бизнес модел. "Ние вече нямаме компания зад гърба си, която да ни издържа, и трябваше да измислим устойчив бизнес модел, който да е икономически обоснован, носи стойност на компаниите и ни позволява да растем", казва Светозар Георгиев.

За разлика от повечето образователни центрове бизнес моделът на "Телерик академия" е да предлага безплатно обучение на курсистите. Приходите идват от работодателите, които си партнират с академията: те плащат такса за всеки курсист на "Телерик академия", който наемат. Отделно от това компаниите си плащат за консултации, свързани с обучителни процеси и подбор на персонал. Това превръща академията в нещо като посредник на трудовия пазар, но Светозар Георгиев настоява, че тя не е агенция за човешки ресурси. "Ние сме медиатор, но не сме агенция за подбор на персонал - казва той. - Работата ни не е просто да доставим едни обучени хора на работодателите. Двете страни трябва да се харесат една друга; това е като на свободния пазар." Като друго предимство на академията той изтъква и заниманията с малки деца, които засега не са част от бизнес модела: по думите му те се провеждат с единствената цел да се събуди интересът на децата към програмирането, за да се осигурят бъдещи поколения софтуерни инженери.

Проекти като "Телерик академия" искат да завземат дял от една нажежена до бяло част от пазара на труда: софтуерните специалисти. Софтуерната индустрия от години се оплаква от липса на достатъчно специалисти. И за да си ги осигури, прибягва до какви ли не мерки: от пълни здравни осигуровки, през редовни тиймбилдинги, до екстри като офисни масажи. И разбира се, все по-високи заплати, с които да привлича нови кадри.

Резултатът удря софтуерните компании в разходните им пера. По данни на БАСКОМ средната заплата в софтуерната индустрия през 2016 г. е около 2750 лв. месечно. Това е 62% спрямо 2011 г. и предполага подобен ръст в разходите на компаниите за възнаграждения. Официалната статистика на НСИ показва, че производството на информационни продукти е най-високоплатеният сектор в икономиката: средната брутна заплата там е 2347 лв., или над два пъти повече от средното за страната. "Компаниите се избиват за таланти - казва Светозар Георгиев. - Инвестира се в хедхънтинг или в инфлиране на заплатите. Но какво става, като предлагат по-високи заплати? Вдигат им се разходите за заплати, но фирмите не си дават сметка, че рано или късно ще дойде друга компания, която ще даде по-високи заплати. Така ние като екосистема се само; застрелваме в крака."

Други предприемачи също разбират дефицита на пазара и се втурват, за да го запълнят. Софтуерната компания "Империя онлайн" има собствена академия "ИТ Таланти", където обучението е безплатно за курсистите, а приходите идват от компаниите, които след това наемат обучените програмисти. Сходен модел има и Софтуерният университет, съоснован от Светлин Наков, който преди това ръководеше "Телерик академия"; но с разликата, че проектът на Наков печели и от такси за обучение.

Макар да се възприемат като стартъп, съоснователите имат голямото предимство да са разпознаваеми на пазара и работодателите сами ги търсят. Само няколко месеца, след като започват да преговарят с работодатели от софтуерния бранш, академията им има сключени партньорства с около 30 от тях. Те очакват броят им бързо да се покачи. "Много сме доволни от резултатите досега - казва Георгиев. - Ние искаме да помогнем на компаниите да не се самоспасяват със собствени програми за обучение." 

Етикети: homepage-news, academyNews